НЕБРЕЖЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕБРЀЖЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Небрежен. С небрежливата си и лоша работа слугата краде господаря си, защото не заплаща с труда си за онова, що му плаща. Ступ., 1875, бр. 7-8, 56. Сетнините от небрежливото образование.. са твърде жалостни. У, 1871, бр. 14, 214. 55. Не бъди небрежлив към другите, за да не станат и другите небрежливи към тебе. А. Гранитски, ПР (превод), 7.