НЕБРОИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕБРОЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. поет. Неизброим, безброен, неброѐн, несметен, безчислен, безчетен. Богатствата на тая черква са неброими:..; картини, икони, фрески, канделабри от злато. А. Златаров, Избр. съч. II, 377. А запиташ ли тези звезди неброими: / "Сред житейската сива вълна / вий какво сте?... Що търсите скръбни, незрими?" / Отговарят чрез своето огнено име: / "Светлина, светлина, светлина!" Хр. Смирненски, Съч. I, 177. От юг потръгна неброима рат. Д. Дебелянов, С 1936, 61.