НЕБРЪ̀СНАТ

НЕБРЪ̀СНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За мъж — който е с поникнали косми по лицето и не е обръснат; необръснат, неизбръснат, брадясал. Не мога да разбера какво му е толкова харесала чифликчийската дъщеря. Селендур с отворена яка, избеляла шапка и напрашени гащи,.. И на всичко отгоре — небръснат. Не му остава време да се обръсне. А. Каралийчев, НЗ, 108-109. Не ми са, момци, смейте, / че съм болнав и стар, / .. / че ходя бос, опърпан, / небръснат, неумит. Ст. Стамболов, Ч, 1875, кн. 2, 79. // За лице — който е с поникнали косми и не е обръснат; необръснат, неизбръснат, брадясал. Пристигна кметът и поляка с тежка кримка,.., с небръснато четинесто лице. Елин Пелин, Съч. III, 60. Пот се стича по слепоочието с рано посивели коси, по хлътналите небръснати бузи. Г. Крумов, Т, 53.

2. За брада — който е поникнал и не е обръснат; необръснат. От носа му капеше кръв и се стичаше по небръснатата брада. Кл. Цачев, СШ, 12.

Списък на думите по буква