НЕБЪ̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Диал. 1. Който не може да се осъществи, да стане; невъзможен, неосъществим (Л. Андрейчин и др., БТР).
2. Който води до смърт; неизлечим. Небъдна кашлица. СбНУ ХХI, 12.