НЕБЪДНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕБЪ̀ДНИЦА ж. Диал., понякога поет. Нещо, което не може да се осъществи, да стане, което е невъзможно. Кандилата, кай, били мръсни.., работно време е, вър‑

шитба, то за ядене и за сън време не остава, та за кандила ли ще мислим. Ама на,.., разправяй им небъдници и те ще те зяпат и слушат, догде им прегорят тенджерите на огъня. Чудомир, Избр. пр, 293. А между тях и бреговете ближни — / гъмжило ладии, мравунеци пълзят. / Завчас цял почерня брегът. / Иди стигни ги с топчетата горски. / Чудовищата морски / разбират, че небъдница е то. К. Христов, ЧБ, 328-330.