НЕВЕДЀНИЕ

НЕВЕДЀНИЕ, мн. няма, ср. Книж. Обикн. с предл. в. Незнание, неосведоменост. — Как може,.., един седемхиляден град без свой печатен орган? Где ще се развиват и разясняват културно-стопанските въпроси? Докога ще държим в неведение широките народни маси? Чудомир, Избр. пр, 282. Специално за положението в България той [Александър III] бе в голямо неведение. Когато княз Александър му нарисува тая мрачна картина на анархията, владеюща в княжеството, той остана изненадан. С. Радев, ССБ I, 258. Заселили се на онова съще място.., където бил обесен Игуменът, за спомен,.., на когото турили и името на новото си село: "Игумендже",.., а не "Гюмендже", както от неведение някои го пишат. К. Шапкарев, Р, 23. // Невежество, наивност. — Болея, сине Симеонов, когато гледам как в неведението си отроците пият от еретическата отрова. М. Смилова, ДСВ, 45. — Такова нещо е и красотата. — Какво нещо? — Хм, мило неведение и сладост за душата. Ем. Станев, ИК II, 76.

— Рус. неведение.

Списък на думите по буква