НЀВЕДНЪЖ

НЀВЕДНЪЖ нареч. Не един път, веднъж; много пъти, многократно. Познаваше този град. Бе идвал неведнъж тук. Вл. Свинтила, СЗЗ, 199. Хитов трудно понасял раздялата с жена си и неведнъж слизал от гората, за да се срещне с нея. Н. Ферманджиев, РХ, 47. Около тази крепост .. неведнъж са ставали боеве между българи и гърци. Ст. Михайлов, ЕБС, 153-154. Бях син, най-верен син на Балкана / и неведнъж огромната му гръд / спасявала ме е от бури и смърт, / правела ме е по-твърд от стомана. Д. Пантелеев, ТЗ, 59.

— Други (остар. и диал.) форми: нѐеднъж, нѐеднаж, нѐведнаж и (остар.) неведнъ̀жд.

Списък на думите по буква