НЕВЕЖЕСТВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВЀЖЕСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Невеж. Днес българите имат и политически, и книжевни, и филологически, и педагогически вестници, из които нашият невежествен народ може свободно да си добива не само духовна храна, но и телесно наслаждение. С, 1872, бр. 42, 335. Езикът ни днес го правят невежествени инженери, безграмотни чиновници, неразбрани вестникари. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 143. Превеждали са не само квалифицирани литератори,.. Благодарение на това качеството на много от преводите е твърде ниско, а някои са просто невежествени. Г. Бакалов, Избр. пр, 51.

2. Като същ. невежествен<ият> м., невежествени<те> мн. Невеж човек; невежа. Древните народи учели чедата си на по-главните науки и начала на образованието и на добродетелта посредством поезията, пеянието и музиката. На невежествените и необразованите това без друго вижда им ся невероятно. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн.2, 7.

— От рус. невежественный.