НЕВЀЖЕСТВО

НЕВЀЖЕСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Качество на невеж. Нещастията си българите дължат ,.., главно на невежество, поради което някогашните български владетели са враждували постоянно помежду си. Б. Пенев, НБВ, 27-28. Станах учител, за да бъда полезен не на себе си, а на тия, които не по своя вина тънат в невежество. К. Петканов, ДЧ, 235. Колко наши млади братя и сестри отиват,.., жертва на нашето невежество, жертва на нашето непознаване най-простите начала от игиената. Ступ., 1875, бр. 5, 35. Отдавна тук [на село] царува нищетата, / в невежеството не прониква лъч... / и селската идилия е мрътва. Ем. Попдимитров, СР, 16. Държа в невежество. Политическо невежество. Невежество в областта на техниката.

2. Проява на невеж; простотия. Такъв обичай се вардеше в онова време между турците; считаше се за невежество и грубост да се сяда на първото или второто канене от по-главните към по-долните или от по-старите към по-младите. Ц. Гинчев, ГК, 161. На Рамзина не беше добре, а не викат

него, лекаря, а жена му. Да не би... женска болест? Знаеше той за тукашните невежества. Б. Несторов, АР, 219. От всички простъпки най-бързо се наказва грубостта или невежеството в отношенията на някой служащ към публиката. ССГ (превод), 138.

3. Разг. Невеж човек; невежа. Той е пълно невежество по въпросите на правописа.

— Друга (остар.) форма: невѐжъство.

Списък на думите по буква