НЀВЀН

НЀВЀН м. 1. Градинско цвете от семейство сложноцветни с кичести жълти или оранжеви цветове без аромат, използувано и в народната медицина; невя̀н. Calendula officinalis. Тя [Багряна] обичаше цветята и в градината все ще бодне невен. ЖД, 1967, кн. 7, 2. Какво богатство от багри е събрано в техните цветове: .., жълти — у слънчогледа, латинката, невена,.., огнени — у мака. Ст. Драганов, ФБР, 34. Аз слязох в пчелина / и китка набрах ти от невен и здравец, / та здрав да не вехнеш през цяла година. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 30. Седнала ми е Бояна, / .. / между две лехи жълт невен. Нар. пес., СбВСтТ, 1084.

2. Бот. Род едногодишни тревисти или полухрастовидни растения от семейство сложноцветни, около двадесет вида от които са разпространени в Европа и Средиземноморието. Calendula.

Списък на думите по буква