НЕВЕНЧАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВЕНЧА̀Н, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е сключил брак, не е венчан, а обикн. съжителствува в съпружески отношения. Тя от сутрин до вечер мислеше за неустановеното си положение на невенчана съпруга и самотата я гнетеше. А. Наковски, МПП, 37. Свада между чича Малина и Благунка не излезе от това, че бяха невенчани и че нямаха дете. Ил. Волен, ДД, 24. // Който е много млад и още не е оженен (омъжен). — Прибрала си невенчан мъж, целият град се бунтува. Д. Талев, ЖС, 67. Заминаа три синджира роби, / караа ги три арапа църни: / един синджир се млади момчета, / армасани, млади невенчани. Нар. пес., СбНУ ХI, 26.