НЕВЕРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕВЀРЕН, невя̀рна, невя̀рно и (диал.) невѐрна, невѐрно, мн. невѐрни, прил. 1. Който не отговаря на истината, на действителността, оригинала и под.; неистинен, неправилен, погрешен, грешен1, лъжлив. Противоп. истински, действителен. Ние мислиме, че и едните, и другите известия са неверни или преувеличени. Хр. Ботев, Съч. 1950, 301. Като оставим настрана погрешно посочената дата — 13 май 1869 г. — и невярното твърдение, че Левски бил черноок, ще отбележим, че централният комитет е образуван една година по-късно. Ив. Унджиев, ВЛ, 117. На всеки гражданин ще се даде карта, за да я попълни и каже своя доход... Който даде неверни сведения, ще се преследва углавно. К. Странджев, ЖБ, 35. От оригиналът прилагаме само няколко изричания,.. Последните прилагаме, за да могат читателите да сравнят с тях превода ни и ако го намерят неверен, да го оправят. М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7 и 8, 16. Невярна дата. Невярна диагноза. // Който съдържа грешка, грешен1, погрешен, неправилен. Неверен отговор на задача. Неверен адрес.
2. За музикален тон — който не е точен, напълно съответен на дадена нота или на друг вече прозвучал тон; фалшив. Неверните, неопределени тонове ще опустошат хармонията. Ал. Гетман и др., СБ, 126. Пригласниците спираха внезапно, когато, взели невярна нота, ги стрелваше с поглед някой от псалтовете. Ст. Чилингиров, ПЖ, 145. ● Обр. Остане ли на актьора неуяснено душевното състояние на героя — получава се най-често несигурен и неверен тон, неубедителна реч. Ст. Грудев, ББ, 45. Медаров ставаше несигурен при срещите си с нея [Марина], завладяваше го нервност и в поведението му се промъкваха неверни тонове. Д. Фучеджиев, Р, 160.
3. Който изповядва друга, чужда вяра (от гледна точка на говорещия). Повече щадеше живота на конете и кучетата си, отколкото на своята невярна рая. Д. Спространов, ОП, 33. Придружени от своите еднокръвни братя сърби, да са бият юнашки срещу неверния мюсюлманин. НБ, 1876, бр. 24, 44. // За вяра, вероизповедание, религия — който е чужд, погрешен, неистинен (от гледна точка на говорещия). Пет века ние, българите, като зажеглени добичета крачим в браздата,.. Колят ни и ни бесят агите.., своята вяра невярна ни налагат. Г. Манов, КД, 118.
4. Който не спазва дадена дума, обещание, споразумение. По едно време Ботьов се ядосал и предложил да се нападне Враца и се отмъсти на неверните съзаклятници. З. Стоянов, ХБ, 370. — "Сино Стоене, Стоене, що ходиш по дор кахърен, / .. / Стадо ли ти е нездраво, / или другари неверни?" Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 310. // За мъж, жена — който изневерява на съпруга (съпругата) или любимия (любимата) си. Колкото и да беше лекомислена и безгрижна, невярната жена се уплаши от предстоящата среща със законния си стопанин — съпруга. Д. Талев, И, 419. Разлютеният граф му праща заповед да погуби невярната съпруга. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 99. Скърби младият Стоян, но тая скръб не е по невярно, свидно либе. Й. Йовков, Разк. II, 374.
5. Прен. Който се отнася до човек с такива качества. Сърцето детско е от всичко най-неверно. / .. Забравя то и майката рождена / за два-три дена. М. Петканова, ЦТ, 16. "Обичам тя" ми казаха / устата ѝ неверни. П. Р. Славейков, Ч, 1875, кн. 4, 180.
6. Който е свързан с нарушаване на дадена дума, обещание към съпруг (съпруга) или към любим (любима), с изневяра. Три са рани, що сърце ми тровят; / първа рана е любов невярна. П. Р. Славейков, Г, 1866, бр. 5, 88. Глухата тревога за неверните му връзки с Марийка се утаяваше на дъното на сърцето му, притисната от сладката чувствена любов. Ив. Петров, НЛ, 35-36.
7. Разг. Който не заслужава доверие, на който не може да се вярва; коварен, измамен. — Лапа от общината, лапа, обръгна му нещо, сега и от олтара куснал малко, кучето му невярно! — приказваха си стари хора и псуваха тежко, обидно, остро. Г. Караславов, СИ, 146. Любо: (насочва револвера). Камен: — Махни го, мене слушай! Невярно нещо е револверът.. Нищо, макар и развален, ти пак го махни. С таквоз нещо немай работа! Д. Немиров, В, 20. Надолу, в урвата, тук-там невнятно / зачуят се припрени викове / .. / А по-оттатък врагове неверни, / като че дебнат в редкий шубърак. К. Христов, Кр, 23-24. Язе ща, мама, да умра, / но като умра, Петкано, / как та е мама чувала, / от огън, Петке, от вода, / така са чувай и тизе / от свойго баща рождени, / че е баща ти неверен — не веруват го селяне. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 447. ● "Горице, темна усойко, / я се на тебе верувах, / пък ти излезе неверна, / та ма във тебе фатиа." Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 146. // Прен. Измамен, измамлив. "Кажи ми, вожде мой, попитах пак, / какво е това щастие тъй невярно, / що нам вести се с вид ту строг, ту благ?" К. Величков, Ад (превод), 70.
8. Прен. Обикн. за светлина, сенки — който постоянно се променя, движи; нетраен, непостоянен, променлив. Равнината, залята с лунна светлина, продължаваше да бъде безлунна и спокойна и от неверните сенки в нея не изтрещяваше още никакъв изстрел. Д. Димов, Т, 580. Невидимите момци запалиха огньове, замириса на смола и на та‑
мян. И стана по-светло, ала с невярна, игрива светлина. А. Дончев, ВР, 150. На кадифения загар на угарите играеше лека, невярна мараня и капризно пречупваше резедавата лента на акациевата горичка. И. Петров, НЛ, 37.
9. Прен. Който е пълен с неизвестност и опасности, с неприятни изненади. По непристъпните места в скалите или до самото шосе зееха бункери — мрачни дупки, неверни гнезда на засада и смърт, скрити в букети от разкошна зеленина. Д. Димов, Т, 440. Огнянов вървеше опипом из грапавата изронена пътека, която беше само деня да се ходи по нея, а не нощя: тъй беше лоша и неверна. Ив. Вазов, СбНУ I, 72. Спи градът в безшумните тъми. / На нощта неверна верен син, / бродя аз бездомен и самин. Д. Дебелянов, С, 1936, 26. Време е сега потайно, грозна, неверна полунощ. П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн. 10, 937. Кого ли в тоя свят неверен [Мария] има? / Почина клета майка ѝ любима, / и ей я днес останала сама. Ем. Попдимитров, СР, 165.
10. Прен. Който носи зло, нещастие; проклет. — Род и вяра в закон се крепи,.., а над закона — нов закон аз бях от връх Балкана сложил сам, но виж, невярна орис как ме победи — да влача тез окови. П. Тодоров, Събр. пр II, 199. И разлюлее ли криле / над село тихия вечерник, / лесът, недрата си проклел, / разказва за смъртта неверна. Н. Хрелков, ДД, 142. Върни се, облако неверен, / почакай, пакостнико черен. П. К. Яворов, Съч. I, 46. // За гъба — отровен, неядивен. — Да не си я куснал! Тази гъба е неверна. Хвърли я и си умий ръцете, мен слушай! С, 1964, бр. 940, 2.
11. Прен. Разг. Неприятен, нежелан. От няколко дни майстор Павел не беше спокоен. Неверни мисли го смущаваха. В гърдите му беше се запалило едно пламъче,пушекът на което съвсем замайваше главата му. К. Петканов, ОБ, 160. — Аз искам да те направя щастлива. Да станеш майка,.. Ния усети за миг как същата невярна слабост пак пропълзяваше по нозете ѝ, но сега тя се хвърли яростно към вратата. Д. Талев, ПК, 354. Мойта мъст е гостенка неверна. Моят жив и огнен гняв за вас е мъртъв и студен. В. Марковски, ПЗ, 43.
12. Диал. Неправилен, погрешен. Било, че бързеят го бутна, било, че направи невярно движение, той внезапно почувствува, че под краката му е празно и че той не стъпа на нищо. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 229. Те [другарите] ограждат другаря с невидима стена, ден и нощ бдят над всяка негова невярна стъпка и не само го спасяват, но разкриват и залавят цяла шайка шпиони. О. Василев, Л, 80. // За ходене и под. — несигурен, неуверен, нестабилен. Накъде сега? Пияният не мисли,.. С неверни преплетени крачки поринва той към града. Ал. Константинов, Съч. I, 227.
13. Като същ. неверен (неверния<т>) м., неверни<те> мн. Обикн. членувано. а) Човек, който не вярва в осъществяването на нещо, няма доверие в нещо; неверник. Да убеждаваме неверните и колебливите, безпощадно да гоним из нашите редове носителите на нехайството. ОП, 323. б) Неверник (във 2 знач.). Мохамед зовял своите привърженици на борба против "неверните", т.е. против тези, които не са мюсюлмани. Той учел, че всеки, който загине във война с неверните, веднага отива в рая. Ист. VI кл, 1965, 52. — Уповавайте се и дерзайте, братя,.. — ако ни е съдено да умрем от меча на неверните, нека приемем смъртта с Божието име в уста! Ст. Загорчинов, ДП, 500. — Откъде си? — попита го Калофер. — От Пазарджик, войводо. Калофер се усъмни. Той знаеше, че Пазарджик беше татарски град и Бейтула бей не пущаше кракът на неверен да стъпи там. М. Марчевски, П, 23.
◊ В невярна светлина. Книж. Неправилно, неточно, невярно. — Казах, че този разказ е противоамерикански... — А защо мислите така? — Защото представя американците в невярна светлина... Представя ги като безсърдечни хора. Ал. Бабек, МЕ, 207. Отвреме-навреме, ту в един, ту в друг вестник се явяваха анонимни дописки, които предаваха в съвсем невярна светлина битката при Демиркая. Л. Стоянов, П, 416. Неверен (неверни) Тома. Книж. Човек, който проявява недоверие към истинността на нещо и иска сам да го провери (от евангелския разказ за ученика на Христос Тома̀, който, за да се увери, че Христос е възкръснал, сложил пръст в раната му); Неверник Тома. — Ако пламне навсякъде, то аз ще нарамя пушката! Но ако не пламне навсякъде, а ние пламнем само? Това, казвам, да разберем... — Ще пламне! — Кой знае,.. — Та ти си неверен Тома! Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 77. — Наистина ли? — Ще седнем сега да те лъжем? Каква си такава "неверни Тома"? Н. Стъпов, ГВ, 171. Сега доволен ли си, Тома неверни? — Ако е истина, доволен съм! — каза войникът с разведрено лице. П. Вежинов, ЗЧР, 239. Невярна болест. Разг. Тежка, смъртоносна болест — обикн. туберкулоза, тиф, вариола, дифтерит. В село завърлува невярна болест -..- и зареди да мори от къща на къща. Елин Пелин, Съч. I, 71. Дали пък невярна болест не беше обезобразила лицето му, та никой не го познаваше? Н. Каралиева, Н, 120. През русалската неделя / Стоян се болен разболя, / невярна болест от гърло. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 260.