НЕВЕРОЯ̀ТЕН

НЕВЕРОЯ̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който изглежда невъзможен, за който се допуска, че не може да стане или да съществува. В София го чакаше невероятна новина: Найден се женеше. В. Геновска, СГ, 138. Всичките тия разкази, един от други по-невероятни и изумителни, хвърляха ново освещение върху моралната сила на дякона и прибавяха нови зари на ореола. Ив. Вазов, Съч. ХII, 165. Толкова бяха изпатили [евреите], та всичко хубаво ѝ се виждаше [на Стела] невероятно. Ем. Коралов, ДП, 104. Сичко, което са върши от няколко време на Босфора, е толкова удивително, толкова невероятно, щото сякаш че е сън,.., а не действителност. НБ, 1877, бр. 71, 274. Невероятно събитие. Невероятна история. Невероятен слух.

2. Който никак не подхожда за нещо или не съответствува на нещо; странен. На невероятни места из балкана ще видиш села. Като че ли българите упорито са търсили най-измитата земя, най-изветрените скали, за да посадят там село. В. Мутафчиева, ИКМ, 28. И аз трябваше да извърша операцията при невероятни условия — без светлина, със съвсем малко хирургически инструменти. П. Вежинов, ЗНН, 14-15. Басовият му глас, съвсем невероятен за неговото телосложение, отекна глухо в препълнения клуб. Ем. Станев, ИК I и II, 64.

3. За език — който не се владее в нужната степен и звучи странно; лош, невъзможен. На невероятен италиански език попитахме колко лирети ще струва една разходка с гондола до центъра на града. Ив. Мирски, ПДЗ, 122.

4. Който е необикновен, предимно поради висока степен на положителните си качества; изключителен. Цял ден скитах из тоя невероятен град [Венеция], сядайки от време на време да почина на някоя пейка по малките площади пред църквите. К. Константинов, ППГ, 222-223. Двете жени си шушукаха,.. Позната на продавачката държеше в ръка бански костюм с невероятен оранжев цвят. Ем. Манов, БГ, 33. Те пиеха със поглед ослепен / подир нависналата нощ зловеща / изгрелия невероятен ден. Бл. Димитрова, Лил., 261. Невероятно изпълнение на Моцарт.

5. Който е извънредно голям, силен по степен на проява; изключителен, огромен, небивал. Нахлуването и настъплението в Тракия ставаше с една невероятна стремителност и бързина. Й. Йовков, Разк. III, 100. Той бе приковал поглед в жената, която все със същото невероятно спокойствие подаде ръка на детето. Ем. Манов, БГ, 58. Шаро беше много здраво селско куче — от най-добрата овчарска порода беше той — но колкото по̀ се дърпаше, толкова телът по̀ се врязваше във врата му. Изгори го невероятна ярост — законната ярост на безсрамно измамените. Д. Цончев, ОТ, 129-130. Бръмченето на ония, дето четат, и тези чудновати песни, изпълват цялата стая с невероятен шум. Т. Влайков, Пр I, 144. Невероятен успех. Невероятен шанс. Невероятна сила. Невероятна жестокост. Невероятен размер. Невероятна болка. // Голям, многочислен, многоброен. Ако споменете пред някой бразилец името на председателя на бразилската република, той ще започне веднага да ви разправя такива невероятни подробности за него, като че му е най-интимният приятел или най-малкото — частен секретар. Св. Минков, ДА, 51. Толко олово отгде да се вземе?.. Отгде да се икономиса толкава една невероятна сума за всичкия покрив църковний с олово? Н. Рилски, ОМР, 70-71. Невероятно множество.

6. Като същ. невероятното ср. Нещо, което не може да се допусне, което изглежда невъзможно, неосъществимо. Блъснал [морякът] с крак кучето и хванал дръжката на вратата. Тогава се случва най-невероятното: със страшна бързина кучето се хвърлило през затворения прозорец, разбило стъклото и изскочило вън от килията. К. Кюлявков, СПП, 28-29. Хората изглежда, че имат слабост към мистичното и невероятното. Й. Радичков, СР, 85-86. Бяхме като братя. И ето, постъпихме в министерството и там се случи невероятното. Той,.., изведнъж и при най-благоприятно стечение на обстоятелствата в личния си живот постъпи като последен еснаф. А. Гуляшки, ДМС, 190.

— От рус. невероятный.

Списък на думите по буква