НЕВЕРОЯТНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВЕРОЯ̀ТНОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на невероятен. Особено оживени бяха нашите разговори около момента, когато Гроздан се одрасква на венеца и вижда капки кръв върху челото на Исуса. Тоя момент бе обработен от Йовкова напълно реално, без каквато и да било сянка от невероятност и тенденциозност. Сб??СЕП, 364. Де е баснята и невероятността на такова едно собитие, за които ни говори критикът? Г. Кръстевич, ОДК, 33.

2. Рядко. Невероятен, невъзможен факт, случка, постъпка. Невероятностите, потайностите и общата условност на повествованието не са били пречка за читателя, за да може той, четейки повестта, да си дава сметка и за реалните условия на живота. Г. Константинов, ПР, 30.

◊ До невероятност. Книж. В изключително висока степен; невероятно, изключително. Живо участие зимаха в горестта ѝ и Чакалов, и Недялка, възмутени дълбоко от жестоката до невероятност постъпка на Трайчева. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 47. Липсата на книжнина изостряше народната памет до невероятност -.., че дори нямаше обяснение как българският език извървя пътя от църковнославянските писмена до Ботев. С. Сивриев, ЗСБ, 163.