НЕВЀРСТВО

НЕВЀРСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. 1. Качество или проява на неверен (в 4 знач.); невярност. В 1357 година турците нахълтаха във всичките изпразнени градове,.. Напразно се е оплаквал Кантакузин на Орхана за неверството Сюлейманово. С. Бобчев, СОИ, 18-19. — Заклевам ти ся, че преднийт ден, в който ся уведомих за неговото към мене неверство, можах да ся обзаложа за чистотата и предаността му. П. Р. Славейков, ЦП III, 29. Кортес отпусна затворените началници, люто ги смъмра за неверството и коварството им. П. Кисимов, ОА I (превод), 88.

2. Неверие, безверие. Противоп. вяра. П. Защо не можеше [Христос] да направи там много чудеса? О. По причина на неверството им; не че той нямаше сила,.., но като не веруваха в него, не доводяха при него болните си да ги изцели. КТЕМ, 277. Паднаха на Коломбовите крака с чувство на осъждание. Молиха го да прости невежеството, неверството и дързостта им. П. Р. Славейков, СК, 61.

Списък на думите по буква