НЕВЕРУЮЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВЀРУЮЩ, -а, -о, мн. и, прил. Остар. Книж. 1. Невярващ, нерелигиозен. Най-неверующият човек би коленичил пред него [покойника] и аз чувствувах едно безумно желание да извикам: "О, нещастнико, нямаш ли вдовица, сестра, приятел, който да дойде да се прости с тебе?" Пряп., 1903, бр. 11, 3. Со стотини верующи поклонници и неверующи зяпачи из ден в ден идат и ще идват да гледат реликвите, завещани от тези, които ги няма вече. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 39.

2. Който не вярва в нещо, проявява недоверие към нещо. За да потвърдят своите велики открития [за назначението на жената] и да уверят неверующето човечество в справедливостта на своите заключения, тие [моралистите] ни привождат тексти из свещеното писание и из гръцката и римската истории. Знан., 1875, бр. 13, 202.

3. Като същ. неверующ м., неверующи мн. а) Човек, който не вярва в Бога; атеист, без‑

божник. б) Човек, който не вярва в осъществяването на нещо; неверник. Седем години той [Левски] обикаля България..; противостоя на препятствията, убеди неверующите. Ив. Вазов, Съч. VI, 73.

◊ Неверующ Тома. Остар. Книж. Неверен (неверни) Тома, неверник Тома. И ако някой неверующ Тома възрази: Ами как тъй бе, бае Стойко? Т. Влайков, Съч. III, 255. Елате от четири страни и гледайте сега, и уверете се вие неверующи Томовци, че българский народ не се е изродил, че той и днес е народът на Крума, на Самуила и на Асена. НБ, 1876, бр. 18, 70.