НЕВЕСЕЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВЀСЕЛО нареч. 1. Без радост, с чувство на тъга, неудоволствие; нерадостно, тъжно, печално. Противоп. радостно. Близо половината от селските люде работеха на това гумно, безспирно, мълчаливо, невесело,.. Рядко ще се чуе човешки глас, едва-едва ще промълви някой по две-три думи. Д. Талев, И, 11-12. Народ, който има своята Бузлуджа, не би трябвало да мисли невесело за своя утрешен ден. С. Северняк, ИРЕ, 341. — Не е на хубаво това — рече невесело агрономът Раденков, когато събеседникът му свърши. Б. Обретенов, С, 11. Марко по горица шета, / бойно копие положито носи, / остра сабля по калдърми влачи, / вредън Шарко невесело езди. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 16. Гледам невесело. Живея невесело.

2. С гл. съм, ставам и др. а) Означава, че някъде, в нещо няма радост или приятно, добро настроение; тъжно, скръбно, нерадостно. Влажна мъгла падаше над него [полето], като злокачествено изпарение.. Навсякъде беше грозно, невесело и студено. Полето беше мъртво. Елин Пелин, Съч. V, 37. Колкото по̀ на добре отиваха пролетните полски работи, толкова по-невесело ставаше в душата на бригадира Голям Крушко. Б. Обретенов, С, 145. б) С лич. местоим. в дат. Означава, че някой не изпитва радост, че някой е тъжен, в лошо настроение; нерадостно, тъжно. Който седи празен, нему е мъчно, досадно и невесело. С. Радулов, НД, 17.