НЕВЕСОМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕВЕСО̀М, -а, -о, мн -и, прил. Остар. Книж. Безтегловен. Далеч засиява дъга. Светът се отдръпва някъде, съвсем безсмислен и ненужен. Телата изведнъж загубват плътта си и стават невесоми. К. Константинов, ПЗ, 206. За да обяснят причината на светлината, в старо време мислеха, че светливите тела изпущат от себе си твърде тънки частици от невесома.. материя. Ив. Гюзелев, Физ. 1874, 243.
—От рус. невесомый.