НЕВЕСТИН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВЀСТИН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на невяста (невеста); булчин. На втория ден стрина Венковица изпрати младите да идат на гости у невестината майка. Т. Влайков, Съч. I 1925, 249. Деверът, който носеше след младоженеца един голям оловен ибрик с ракия, налея втората чашка, която беше подадена на невестиния баща. Л. Каравелов, Съч. IV, 249. Заспал Левент Груйо / на невестини скути; / невестата го скориваше: / — Стани, стани, Левент Груйо! Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 27.

2. Който се отнася до невяста (невеста); невестински, булчински, булчин. Тая жена беше селянка и седеше на земята... Млада, мурголика,.. — и напето пременена, без бялата невестина забрадка. Ив. Вазов, Съч. VIII, 129. Па се премени Тодора / у невестина премена. Нар. пес., СбВСтТ, 1062. Невестина риза.

3. Като същ. невестини мн. Домът и семейството на невяста (невеста). И заръча ѝ се и на невестини си да даде, и нам отделне нящо. Т. Влайков, Съч. II, 282. Най-подир влиза и деверът. Той още от къщата на зетя е препасан с дълъг яглък, а у невестини му препасват още един. РН, 1911, кн. 5-6, 170. невестино ср. Диал. Кърваво петно на булчинска риза от първата брачна нощ като знак за девственост на невястата (Т. Панчев, РБЯд).