НЕВЕХНЕЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВЀХНЕЩ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Обикн. за растение — който не увяхва, който винаги е свеж; неувяхващ. Невехнещи цветя. ● Обр. На белия терор под кървавата буря, / паднаха хиляди белязани борци — / и споменът за тях, сред ореол пурпурен, / в душите ни плете невехнещи венци. Д. Полянов, РД, 1950, бр. 147, 2.

2. Прен. Поет. Който не намалява, не отслабва с минаване на времето, а остава, трае вечно; неувяхващ. Връзките между хората са нещо по-трайно от техните физически съществувания,..; тия връзки остават дълбоко вкоренени в онова, което се нарича съдба и смъртта само ги съхранява завинаги в една невехнеща младост. К. Константинов, ППГ, 154. Изплетени венци от ветви / и от цветя — невехнещ спомен — / от майчини сълзи и клетви / в живот, открай докрай бездомен. Н. Хрелков, ДД, 233.