НЕВЕЩЀСТВЕН

НЕВЕЩЀСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който не се състои от вещество, не е веществен, материален; нематериален. Геометричното тяло е невеществено — то има само форма, големина и положение в пространството. Стереом. V кл, 1950, 3. Тялото на человека е веществено и смъртно, а душата му е невеществена и безсмъртна. П. Р. Славейков, ПЧ, 4. Аз познавам, мамо, че душата ми е невеществена, защото не мога нито да я видя, нито да я чуя. Псих. 1861, 41. Дали от небето,.., всякога тихо и всевелико не с такава украса, но с невидимото и невеществено пребиваване на Бога, или от моите невнятни размишления.., бях постигнал тая проста премъдрост, та пищната украса на храма обиждаше и Спасителя, и мене? Ем. Станев, А, 14.

2. Който трудно се възприема, долавя от сетивата; нематериален. безплътен. Аз се убедих, че няма нищо по-величествено от картината на Пирин планина. Тя се издига страшно високо в небосклона и все пази някакъв невеществен фантастически вид в дълбочините на пространството. Ив. Вазов, Съч. ХV, 79.

3. Прен. Рядко. Който се отнася до духовни, възвишени явления, преживявания и под.; духовен. Нещо остава да дели стиха на Яворов от стиха на Кирил Христов. Първият е някак по-невеществен, вторият е по-чувствен. К. Величков, Събр. съч. IV, 187. Невидимото начало на невеществените, свръхчувствени явления на вътрешния ни живот нарича се душа. Т. Шишков, ТС (превод), 71.

Списък на думите по буква