НЕВЗРАЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВЗРА̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. За човек — който не прави впечатление нито с обикновения си, не особено красив или грозен външен вид, нито с поведението си, проявите си; безличен. Не беше сама, още десетина млади хора седяха по меките фотьойли и ме поглеждаха недружелюбно. Не им обърнах внимание, изглеждаха съвсем невзрачни с оределите си коси и безцветни погледи. П. Вежинов, СП, 161.

Куц и невзрачен на вид, този преждевременно състарен човечец е най-върлият враг на Неро. Др. Асенов, СВ, 56. Невзрачна личност.

2. Прен. Който е със скромно социално положение, произход и под.; дребен, незабележителен. Струваше му се немислимо, че едно толкова красиво, толкова блестящо момиче от София би могло да отдели повече от една презрителна усмивка за един беден, невзрачен провинциалист. Л. Дилов, ПБД, 140. Аз няма да забравя,.., с какви черпни и подаръци гледаха да изразят човешкото си внимание към мене и към невзрачното ни еснафско семейство. Ив. Хаджийски, БДНН, 63.

3. Който не прави впечатление, не се забелязва поради своя обикновен, най-често некрасив, непривлекателен или неугледен външен вид; безличен. Дюкянчета, дюкянчета, цели километри дюкянчета едно до друго, без прозорци и врати, малки невзрачни дюкянчета, в които се продава всичко. А. Каменова, И, 51. Отвън къщичката беше невзрачна, но още от антрето пламваше огненочервената пътека върху стълбата. В. Геновска, СГ, 55. Невзрачно село.

4. Който не се забелязва, не изпъква между други подобни, поради това, че не се различава по никакви белези от тях; незабележителен. Дните на Катя Войновска се занизаха все по-тъжни и по-тъжни и по-невзрачни. Ст. Чилингиров, РК, 266. В развалините на древните дворци били намерени неголеми глинени плочки.. Едва по-късно станало ясно, че тези невзрачни тухлички с непонятни знаци представляват за науката ценност. Матем., 1965, кн. 2, 1-2. Животът на Стоян Загорчинов.. започва с дълго учителствуване, борба за припечелване на хляба, сиво, невзрачно ежедневие. Е. Каранфилов, Б III, 222. // Незабележим. Подобно на финиковата палма хлебното дърво дава храна, жилище и дрехи на туземното население. Цветовете му са дребни, почти невзрачни. К, 1967, кн. 7, 14.

5. Който не е прозрачен, ясен, бистър. Застоялата се на дъното [в локвите] тиня се подигаше нагоре и превръщаше водата в невзрачен мъток. К. Величков, ПССъч. I, 51. Същият противен вятър, същото невзрачно небе на една сушава година, както в деня на моя първи селски репортаж. С. Северняк, ОНК, 162. // Рядко. Слаб, недостатъчно ярък. От прозореца плахо трепка първият сив, невзрачен лъч светлина. Сутеренната стаичка сякаш разтърсва пияна глава — избистрят се черните контури на масата. Бр. Йосифова, БЧМ, 145. // Стесн. За очи — който няма изразителност, блясък. Щом видя неговото широко, силно лице,.., невзрачните му очи,.., Манол се изпълни със злоба. Ем. Станев, ИК I и II, 494. Между сключените му вежди протичаше капчица пот и спираше тъкмо в глъбината над носа му.. Но очите му оставаха сухи и невзрачни. Ст. Чилингиров, ХНН, 40.