НЕВИДЕЛИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВЍДЀЛИЦА ж. Диал. Мъгла, облак, полумрак, който затъмнява атмосферата и пречи на видимостта. За върха станахме на тъмно на другия ден, в три часа.. Всичко изглеждаше чудновато, обвито в синкава паяжина, потайно. В такава вълшебна невиделица през юли тръгнахме за върха, за да можем да изпреварим изгрева на слънцето. Ст. Станчев, ПЯС, 46-47. Снишилото се сиво небе тегнеше.. над разлялата се Туча, а крясъкът на грач-птиците, които се появяваха като сенки на мъртъвци из невиделицата,.., и воят на подивелите псета правеха тази весела някога земя да прилича сега на една истинска долина на изкуплението. А. Гуляшки, ЗВ, 463.

◊ Невиделица да хванеш! Диал. Да отидеш и да се не върнеш (проклятие към някого, който заминава надалеч). Изчезнал като в невиделица. Разг.; Отишъл вид невиделица. Диал. Изчезнал, махнал се неизвестно къде. Дълго време ние — странджанските книжовници, търсихме следите му [на Вълчан войвода] и никъде не ги открихме. Ни в песни, ни в предания. Изчезнал като в невиделица. П. Росен, ВПШ, 124. Ходя по триста невиделици. Диал. Скитам, скитам се; мотая се, лутам се, ходя напразно (Н. Геров, РБЯ).