НЕВЍКАН

НЕВЍКАН, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който не е поканен, повикан и желан някъде; неканен. Никой не бе му притрябвал и все пак мнозина дойдоха невикани. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 299. В силен студ краищата на тялото най-напред измръзват.. от там ся вмъква тя [смъртта], невикана и ненавидена гостенка, до самото сърце. Ч, 1875, кн. 10, 435. Сички са селяни събрали, / Николо не са викали, / .. / Като е дочул Николо, / сам си невикан отива. Нар. пес., СбВСтТ, 338. На невикан гост мястото му е зад вратата. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 290. Невикан дойде, негонен си отиде. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 300.

Списък на думите по буква