НЕВИННО —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕВЍННО нареч. 1. Без вина, провинение, грях и под. Той [поп Кръстьо] .. не е мо‑
гъл,.., да убеди мъчителите си, че в Ловеч "не съществува такова нещо, което се дири от София". Така поп Кръстьо би могъл да постъпи само ако можеше да отрече своето участие и да се представи за невинно набеден човек. Ив. Унджиев, ВЛ, 320. Ожесточените селяни се сбили един други и в борбата, кой знае как, паднал невинно жертва и кадията. Ив. Вазов, Съч. ХV, 95. Но, майко, чух, как Богу дух си дала, / преследвана за мойта смелост — грях, / размислих как невинно си страдала / затуй нали — че твой син ази бях? П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн. 4, 386. И да се помни отсега довеки: / там, гдето някога по тез пътеки / за свободата кръв се ля невинно, / потомци ний достойни — леем вино. Ем. Попдимитров, ВСР, 30. Невинно осъден. Невинно арестуван.
2. Без възможност или желание, умисъл да бъде обиден някой, да се навреди на някого, да се направи нещо нередно, непочтено, непозволено, опасно и под.; безобидно. — Знаеш ли, че ти вършиш голям грях.. Мислех, че бях се пошегувал най-невинно и скоро забравих тази случка. Й. Йовков, Разк. II, 57. Хуморствувай, но само невинно; сатирата дръж в джоба си, стрелите на сарказма мятай отвъд райнската [рейнската] граница. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 43. Той се спира и пита: — А тук що има? Разбира се, той пита съвсем невинно, съвсем случайно, но вие изведнъж прибледнявате. Г. Райчев, Избр. съч. II, 12. На въпрос къде е отишел, стопанката му, която не знаяла в що се състои работата, отговорила невинно, че мъжът ѝ се качил на тавана преди малко, може би да нарежда тютюна. Това значеше, че той избягал. З. Стоянов, ЗБВ I, 203. // Привидно по някакъв начин, но с друга, прикрита истинска цел или поради друга, прикривана причина. Вика я два пъти на разходка — тя все успяваше да се измъкне невинно от поканите му. Г. Райчев, ЗК, 165. Почнаха и те да се намесват в разговора и да подхвърлят солени весели думички и за властта, и за положението. Разбира се, съвсем предпазливо и на пръв поглед невинно, както особено добре умеят да вършат това шопите. П. Незнакомов, СП, 32. Да чака тук ѝ се видя неудобно- ... Да, по-добре е да чака долу на улицата, там това ще изглежда по-невинно. П. Вежинов, СО, 68.
3. С израз на невинен, с проява на невинност, душевна чистота, непорочност. Противоп. виновно, гузно. Все тъй весело и невинно, но с още по-голямо учудване в очите, Минка го гледаше [Агата], без да продума. Й. Йовков, ЖС, 18. Един полицай извежда свидетелката, невинно усмихната като светица. Св. Минков, ДА, 68. Когато децата са здрави,.., те си невинно играят, смеят се. Лил., 1884, кн. 7, 19.