НЕВИНОВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВИНО̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който няма вина, не е извършил някакво престъпно действие или провинение; невинен, невиновен. Да признаваш, че г. Каравелов е невиновен, да продължаваш да го държиш в тъмницата и да му нанасяш отгоре удари,.., това е много по-осъдително от крадеца, който хваща невинния и вика: "Дръжте крадеца!" Ал. Константинов, Съч. I, 32. Потресе го импулсът на подсъзнанието му — за какво бе поискало то да си отмъщава на тази с нищо невиновна спрямо него жена? Л. Дилов, МСП, 25. Ти знаеш така също, че когато беше разбиена четата на Ажемът при Кортен, то множество виновни и невиновни българе измряха по

турските темници! П. Хитов, МПСП, 78. Българският народ, който.., е съвсем невиновен в съучастие в извършеното [ежби между великите сили], има моралното право на голяма благосклонност на великите сили. С. Радев, ССБ II, 321. Признат за невиновен.

2. Като същ. невиновен (невиновния<т>) м., невиновни<те> мн. Обикн. членувано. Лице с такива качества; невинен. Сенатът не осъжда невиновните. Хр. Ботев, КК (превод), 58. Много разпри и вражди,.., ся увеличиха чрез немарението на примирението,.., което най-сетне всичко погълна — приятелите и неприятелите, виновните и невиновните. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 92.