НЕВИНОСИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВИНОСЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Непоносим. Положението на народа ни от ден на ден става сѐ по-усилно и по-невиносимо. НБ, 1877, бр. 62, 241. Ух, какво страшно и невиносимо стеснение усещам в гърдите си! Хр. Ботев, КК (превод), 30. Невиносим гнет.

— От рус. невыносимый.