НЕВКУСЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВКУ̀СЕН¹, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е вкусван, опитван, от който не е ядено или пито. Изхвърлиха яденето невкусено. △ Невкусено сладко.

2. Прен. Който не е изживян, преживян, изпитан от някого; неизпитан², неизпитван², непреживян, непознат. Аз пак съм сам, и пак ридай / в сърце нестихналата жал / по радости невкусени. Д. Дебелянов, С 1936, 20.

НЕВКУ̀СЕН², -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. За храна, питие — който няма приятен вкус; безвкусен, блудкав. Опитахме калмарите и сепиите варени: тази храна бе твърда, невкусна, при това непривична за нас. Д. Богданов, ВТА, 56. Когда е печено, [месото] доволно е вкусно, но когда е варено, то е мегко и невкусно. ЦВ, 1857, бр. 342, 164. Лигаво мляко дава малко и лошав каймак, както и невкусно масло. Ступ., 1875, бр. 7-8, 61. // Който има лош, неприятен вкус. Морската вода напротив е кисела, горчива и така солена и невкусна, щото причинява силно отвращение и бълвоч. Ем. Васкидович, ПП (превод), 19-20.

2. Прен. Остар. Неестетически, безвкусен. Тъй са се появили почти сичките преведени романи, които още с невкусния си вид пълнят прозорците на книгопродавците. Ч, 1875, кн. 14, 651.

3. Остар. За вещество — който е без вкус. Кислородът е тяло въздушно, безцветно и невкусно и благоуханно. Ч, 1870, кн. 3, 86.