НЕВМЕНЯ̀ЕМО

НЕВМЕНЯ̀ЕМО. Рядко. Книж. Нареч. от невменяем; като невменяем (в 1 знач.), безумно. Бочо, невменяемо свиреп, макар и да не бе пребил нито човек, нито животно, ходеше по своя воля да помага на чуждите стопани. Д. Вълев, З, 29-30. Държи се невменяемо.

Списък на думите по буква