НЕВМЕСТЍМ

НЕВМЕСТЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. Който не може да се вмести, да се събере, побере някъде. ● Обр. Пияна пролет! Юноши отиват / със голи и неопитни ръце / .. / въоръжени с по едно сърце. / Огромен, невместим в човешки думи е / възторгът от ония светли дни. Бл. Димитрова, Л, 163. Съществото на съществата [Бог], което е невидимо на нашите очи и невместимо в наший ум,.., няма никаква потреба от нас. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 125. // Несъвместим. Бенковски му дойде [на Г. Икономов] на помощ.. с единствената цел, да не даде материал на учените да се гордеят, че без образование нищо не става. — Доволно братко! — каза той. — Нож и граматика са невместими на едно място! Ти си човек бунтовник. З. Стоянов, ЗБВ I, 425.

— С. Врачански, 1806.

Списък на думите по буква