НЕВНИМА̀ТЕЛНОСТ

НЕВНИМА̀ТЕЛНОСТ, -тта̀, мн. (рядко) -и, ж. 1. Само ед. Качество на невнимателен; невнимание. На 5 август идват пак семинаристите, които тоя път изобщо се оплакват от егоизма, скъперничеството и невнимателността на всички одески българи. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 224. Децата показуват невнимателност и несъобразителност във време на учението. Лет., 1873, 91. Колко много лица са ся разделили засякога със здравието си по причина на невнимателността и легкомислието си. Ч, 1871, кн. 13, 403.

2. Рядко. Проява, постъпка на невнимате‑

лен. Може би аз не бих почувствувал умората, ако моя съсед случайно не бе ме спънал да падна.. И бяха минали часове, когато аз се сетих отново за тая невнимателност на моя съсед. Вл. Мусаков, ЗР, 420. Трайчевите обноски, неговите чести небрежности и невнимателности към нея, които я огорчаваха, тя не искаше да изтълкува в лоша смисъл. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 130.

Списък на думите по буква