НЕВОЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕВО̀ЛЕН1, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който става, възниква, проявява се без намерението, волята, желанието на някого; несъзнателен, неволев, инстинктивен, машинален. Такова внимание, което се насочва върху даден обект без нашето съзнателно намерение и без всякакви усилия от наша страна, е неволно. Псих. Х кл., 1951, 82. Напразно се мъчеше да овладее този непознат неволен трепет, който променяше гласа ѝ, проникваше в цялото ѝ същество. Цв. Ангелов, ЧД, 242. И страх неволен често смущава му душата. П. К. Яворов, Съч. I, 18. Употреблявай и щадливо опрощение към прибързванията и неволните погрешки. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 186. Аз съм безприютен! В тебе диря сетна милост, / .. гледай: мойте дни изгасват тъмни, зли и болни. / Само от очи ти капят пак сълзи неволни! Ем. Попдимитров, К, 61. Неволна усмивка. Неволна неучтивост. Неволно движение. Неволен поглед.
2. Който се оказва някакъв или извършва нещо не по своя воля, желание, а случайно, неумишлено; случаен, неумишлен. Като близък очевидец на техните отношения, а още повече като неволен участник в трагедията им, аз се чувствувах задължен да изясня техния живот. М. Кремен, РЯ, 24. — Аз бях неволен зрител на смъртта. Ив. Вазов, Съч. IХ, 15. Оказа се, че всички места в самолета за Албания са заети.. Значи оставам неволен гост на Будапеща. Н. Фурнаджиев, МП, 102. След печалната случка, на която аз бях неволен свидетел, и която цял ме потресе, тато блъсва вратата и излиза. Т. Влайков, Пр I, 73. Те [българите] питали [папата]: как да съдят отцеубиеца? Как да съдят неволния убиец? А. Шопов, (превод) Н, 1882, кн. 1, 49. Неволен другар в пътуването.
НЕВО̀ЛЕН2, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Поет. Който се намира в неволя, беда, който страда от нещо; нещастен, злочест. Противоп. щастлив, честит. Ела, в нерадост аз самотен гасна, / неволен губя свойте златни дни. Д. Дебелянов, С 1936, 22. Макар чадо [Ружа] сиромашко, / от баща неволен, / но е умна и хубава / и е от добър корен. Ц. Церковски, Съч. II, 259. "Яно, каква е таз твоя промяна? / Весела беше за час и засмяна, — / що е, че ходиш тъй грижна, неволна?" П. П. Славейков, Събр. съч. I, 28.
2. Поет. Който е свързан с неволя, беда, нещастия; нещастен. Противоп. щастлив, честит. Живей сиротно с своето сираче / живот неволен тя сега. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 98. И дълго слушах Вардар да нашепва / .. / за бликналия ден в тоз край неволен. Д. Дебелянов, С 1936, 64. И ти си в мене — ти, родино моя! / И аз те имам: радостта е скръб / .. / Че под неволно бреме вия гръб. П. К. Яворов, Съч. I, 123. Всякой кантон [в Швейцария] е винаги готов да тури в действие според броя на жителите си войска в неволно време. Ив. Богоров, КГ, 143.
3. Остар. Който не е свободен, който е в робство, под арест и под. Противоп. волен, свободен. Неволните роби на Рим и Византия, крепостните въглищари и рудари на спахии и бегове са робували и ангарували по нейните [на Витоша] долове и сипеи. П. Делирадев, В, 14.
4. Диал. Болен. Оттамо он сврънал [човекът] и при овчаро и му казал: "Тебе затова ти са овците неволни; оти кога колиш курбан на некой добър ден, избираш коя е най-лошата овца, та нея колиш; .. ти да избираш и да колиш курбан, коя овца е най-арна и тогай че ти станат здрави." СбНУ VIII, 177. — Леле Марко, леле мили брате, / кога Марко неволен лежеше, / у чиа си, бре, дома седеше? Нар. пес., СбНУ ХLIII, 6. Вела си
майка думаше: / .. / Глава ма боли неволна, / крака ма болят незнайни, / язи ща, мамо, да умра. СбГЯ, 120. ● Нар.-поет. болен (болничък) <и (па, та)> неволен. Нито ми малко мената, / .. / нито ми грозен млад Стоян, / най съм си мамо болничка, / болничка, мамо, неволна, / ще легна, нема да стана. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 141. — Не ща мамо, не ща, мамо, / Марку леб да носа, / че съм болна, че съм болна, / болна и неволна. СбВСтТ, 391. Три години болен ходи, / болен, болен та неволен. Три години болен лежи — / глава, глава не повдига. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 89.
5. Диал. Обикн. с прил. тежка, трудна, непразна (за усилване). За жена — бременна (Н. Геров, РБЯ). Защо е Янка желта, бледава, / дали е болна лежала, / .. / или е тежка неволна, / неволна тежка, непразна! СбВСт, 364. Люби го Донка, лъга го, / люби го девет години — / станала й трудна, неволна. Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 44.
6. Като същ. неволен (неволния<т>) м., неволни<те> мн. Обикн. членувано. Човек, който е в неволя1; неволник. От ден на ден ся готвим да посрещнем с народна гордост личните юнаци, които вие, .., ще ни изпратите за освобождение на неволните. ДЗ, 1868, бр. 18, 72.