НЕВОЛИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВОЛЍЯ, мн. -ѝи, ж. Диал. Неволя1. — Бягаме от неволия, господине, и от душмани турци; а отиваме на гората да търсим свобода.., отговориха бежанците. З. Стоянов, ЗБВ II, 47. Старотия, чедо... неволия! Ни крака държат, ни ръце, ни очи виждат като свят. Чудомир, Избр. пр., 216. Мина робство, неволия, / но да спим и то не струва. Ив. Вазов, Съч. II, 21. Вчера ходих във гора зелена, / та погледах Дамянчо юначе, / ама право, много болен лежи, / на него са тежки неволии: / седемдесет рани куршумеви. СбВСт, 99. Без гайда веселия, гола неволия. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 37.