НЕВОЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВО̀ЛКА ж. Диал. Обикн. с прил. трудна (за усилване). Епитет на бременна жена. — Трудна неволка съм била, сестрици, от сърце рожба добила. П. Тодоров, Събр. пр. II, 150. Се сепна в мъката за рожба и тя — и притрепна, / че в майчина радост я болежи свиха / младата неволка. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 241. Три години се водили, / станала трудна неволка, / мъжка е рожба добила. СбАД, 8.