НЕВО̀ЛНОСТ1, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от неволен1; несъзнателност, неумишленост, непреднамереност. От възпоминание ли за добрините на болярката или от неволност на докачението на юначния мъж,.., той се причервил. Хр. Ботев, К (превод), 172.