НЕВОЛЮ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВО̀ЛЮ. 1. Само в съчет.: Волю-неволю; волю или неволю. Книж. Обикн. вмет. Без непременно да искам, независимо от желанието си; ща не ща. Все повече жени волю или неволю доказват, че могат да се справят дори с физически натоварвания не по-зле от мъжете. Хр. Домозетов, ОР, 115. — Когато дойде пролетта, те отново ще те изпреварят, ще те оставят с пръст в устата и ти, волю-неволю ще чакаш. Ст. Марков, ДБ, 362.