НЕВРАСТЕНИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВРАСТЀНИЯ ж. Мед. Най-честа форма на невроза, изразяваща се в нарушаване на съня, повишена възбудимост и дразнимост, намалена работоспособност, физическа и психическа умора и др. Клинично и физиологично днес неврозите се делят на: неврастения, натрапливи неврози, истерия и страхова невроза. В. Македонски, Пр, 1952, кн. 6, 29. През тия [късни] часове неврастенията му [на Борис] избиваше ту в заядливост и песимизъм, ту в маниакалната веселост на човек, който гледа на света през розови очила. Д. Димов, Т, 521. Опитът все повече ме убеждаваше, че Едит принадлежи към тоя тип жени, у които неврастенията се проявява в най-тихите и сравнително поносими форми. Б. Райнов, НН, 357. Сега лицето на Маврик Николаев прежълтя от пристъп на неврастения. И. Петров, ОЗ, 115.

— От гр. νε?ρον 'нерв' и Bσ2ένεια 'болест, слабост, немощ'.