НЕВРЕДНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВРЀДНИК, мн. -ци, м. Диал. Некадърник. Аз за черни очи ли ще те чакам зарад толкова пари две годин и половина, бе невреднико, хайдуко! Т. Влайков, Съч. I, 1941, 151. "Що? Шумата е за юнаци, лудо- / не за невредници. Би бил юнак, / Стоичко да сеги би сторил чудо..." — / халосано подби са Гюргя пак. К. Христов, Избр. ст, 308.