НЕВРОТИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВРОТЍК, мн. -ци, м. 1. Мед. Лице, което страда от невроза. Челото му е високо, походката енергична, движенията поривисти, [следователят] напомня невротик, но за разлика от нерваците неговите жестове са винаги точни, някак си преброени и без тикове. Р. Сугарев, СС, 158. С една дума, днес човечеството мре от нерви. Само да мреше! Ами преди смъртта си всеки невротик подлудява поне десетина още здрави. В. Мутафчиева, ИКМ, 130.

2. Разш. Разг. Човек, който лесно изпада в силна нервна възбуда, който има немотивирани нервни реакции. От известно време брат ми е станал невъзможен невротик.

— От гр. νε?ρον 'нерв, жила'.