НЕВЪЗВРАТНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВЪЗВРА̀ТНО нареч. Остар. Безвъзвратно; невъзвратимо. Ония, които не могат или не рачат с изпъчени гърди и с малки крачки да стъпват надолу,.., се струполясват невъзвратно. Хр. Белчев, Избр. съч. 90. Йоще с паданието ми те [дисагите] се изкачиха от рамото ми и бяха понесени и отнесени невъзвратно от реката. П. Р. Славейков, БП I, 28. Няма вече помежду ни туй фанариотско духовенство,.. неговото владение над България се свърши невъзвратно. Тур. СбПер. п. II, 130. Ти губиш невъзвратно светла памет. Н. Лилиев, Ст 1932, 119. И малко думи стигат до слуха ми, / а другото изчезва невъзвратно! Ив. Вазов, ИГП (превод), 111.