НЕВЪЗДЪРЖАНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВЪЗДЪ̀РЖАНО. Нареч. от невъздържан; без въздържане, без ограничение, несдържано. Гледах я невъздържано, открито, с явно възхищение, а тя в края на песента ме погледна бързо и скрито. Кр. Белев, РСК, 16. А болярите на царицата ядоха и пиха много, невъздържано. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 460. — Дайте да видя заповедта.. — Няма такава заповед! —

рече невъздържано грубо цивилният мъж. Г. Караславов, ОХ VI, 294-295. Когато минаха край изправения в ъгъла младеж, тя го посочи с очи и шепнешком заразказва нещо. Къбръзлията невъздържано се изсмя. Ст. Дичев, ЗС I, 46. Катерина невъздържано се гордееше с по-младия си брат и на два пъти събра в двора девойчетата от махалата да му пеят. Д. Талев, ЖС, 219.