НЕВЪЗМУТИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВЪЗМУТЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек — който не се смущава, не се вълнува, не изпитва притеснение от нищо; спокоен. Търпеливият и невъзмутим Любенов с голямо усилие разбираше въпросите на своя събеседник. Д. Немиров, Д, 50. Борислав стоеше до вратата спокоен и невъзмутим и съсредоточено гледаше в трепкащите листица на тополата. А. Гуляшки, СВ, 173. Главата падна на коленете,.. Палачът стоеше — тъп, невъзмутим, със зверско лице и кървави очи — и се усмихваше горделиво. А. Дончев, ВР, 252. И храмът ехтеше от моми, невести, / кат падаха в кървье или във безчестье! / И Господ от свода, през гъстия дим, / гледаше на всичко тих, невъзмутим! Ив. Вазов, Съч. I, 181. ● Обр. Влакът се носеше напред.. Бягаха полянките, свиваха се като подплашени и малките къщички,.., невъзмутими и спокойни оставаха само величествените планини. Д. Спространов, С, 109. Небето тук не се оглежда в невъзмутимото огледало на водата. Й. Йовков, Разк. III, 177.

2. Който не изразява вълнение, неспокойствие, смущение. Контостефан, от своя страна, набюдаваше невъзмутимото лице на събеседника си и се чудеше защо му е било на императора да изкопава такъв плесенясал съветник. А. Дончев, СВС, 55. По апатичните и неподвижни лица на съдиите лежеше, както всякога, онова невъзмутимо съдийско търпение и равнодушие. Елин Пелин, Съч. I, 194-195.

3. За проява, поведение, чувство — в който няма вълнение, неспокойствие, смущение. — Трябва да решим какво да правим! — заключи Веселин, малко раздразнен от невъзмутимото държание на приятеля си. — Работата вече не може да остане тъй! П. Вежинов, СО, 90. Като прекара в ума си всичко това, Костов реши да не се преоблича, но решението му не се дължеше на угризение, а само на безразличие — някакво невъзмутимо, тихо и равно безразличие. Д. Димов, Т, 483. Той го гледа студено, с невъзмутимо спокойствие и с твърда самоувереност. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 106.