НЕВЪЗМУТЍМО

НЕВЪЗМУТЍМО. Нареч. от невъзмутим; без смущение, без притеснение, спокойно. Момченцето стоеше до вратата невъзмутимо и бавно сваляше торбичката с книгите. Л. Александрова, ИЕЩ, 67. Сър Елиот невъзмутимо продължаваше да смуче цигарата си. Ст. Дичев, ЗС II, 790. — Стойте, спрете! — крещеше той обезумял. — Престанете, това е престъпление! Гласът му се губеше в шума на машината, а хората продължаваха невъзмутимо своята работа — навярно не го чуваха. Н. Стефанова, ОС, 221. Никифор среща погледа му невъзмутимо. Между тях се насъбира електричество. Кога ли ще даде искра? Бл. Димитрова, Лав., 27.

Списък на думите по буква