НЕВЪЗМУТИМО —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕВЪЗМУТЍМО. Нареч. от невъзмутим; без смущение, без притеснение, спокойно. Момченцето стоеше до вратата невъзмутимо и бавно сваляше торбичката с книгите. Л. Александрова, ИЕЩ, 67. Сър Елиот невъзмутимо продължаваше да смуче цигарата си. Ст. Дичев, ЗС II, 790. — Стойте, спрете! — крещеше той обезумял. — Престанете, това е престъпление! Гласът му се губеше в шума на машината, а хората продължаваха невъзмутимо своята работа — навярно не го чуваха. Н. Стефанова, ОС, 221. Никифор среща погледа му невъзмутимо. Между тях се насъбира електричество. Кога ли ще даде искра? Бл. Димитрова, Лав., 27.