НЕВЪОБРАЗЍМО

НЕВЪОБРАЗЍМО нареч. В съчет. с прил. или нареч. Изразява много висока степен на признака, назован от следващото прилагателно или наречие; невъзможно, невероятно. — Вие сте невъобразимо дързък!... — Но извънредно правдив. Ал. Стамболийски, ДС, 48. Тоя смел отговор се стори на калугерката невъобразимо неприличен. Ив. Вазов, Съч. ХХVV, 154. На Нонин стана невоъбразимо мъчно. Елин Пелин, Съч. I, 137. Долу, невъобразимо далече в ниското, пълзи предпазлива пътечка. По нея вървят излетници,.. Вдигат глави към върха. Бл. Димитрова, Лав., 156-157.

Списък на думите по буква