НЕВЪОРЪЖЀН

НЕВЪОРЪЖЀН, -а, -о, мн. -и, прил. За човек — който няма, не носи оръжие. Всичката оная тревога, що го [Левски] обхва‑

щаше, колчем спомнеше невъоръжените, неподготвени люде в Кошара, в Нейково, в Раково и в селата край Карлово,.., сега се изравни в едно светло спокойно решение. Ст. Дичев, ЗС I, 563-564. След охраната препускаха един зад друг няколко конници,.. После идеха две големи удобни кочии, около тях препускаха невъоръжени ездачи. Й. Вълчев, СКН, 370 Нерядко зверове били пускани на арената срещу невъоръжени роби. Ист. V кл, 1980, 208. Три полицейски двойки, невъоръжени, тръгнаха в един и същ час към домовете на жертвите. Д. Вълев, З, 165. Невъоръжен отряд. Невъоръжен конвой.

Невъоръжено око. Спец. При научни изследвания — наблюдение, което се осъществява без използуване на микроскоп или телескоп. За запознаване с вътрешното устройство на стъблото да вземем клонче от кой да е храст или дърво, например от липа, и да го разгледаме отначало с невъоръжено око, а след това на тънък пререз под микроскоп. Бтн V и VI кл (превод), 55. Съзвездията не са непроменливи.. Но те са толкова далеч от нас, че за кратките срокове на живота ни ние не можем да забележим с невъоръжено око тяхното преместване по небето. К, 1963, кн. 1, 3-4.

Списък на думите по буква