НЕВЯ̀НОВ

НЕВЯ̀НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до невян; невенов. Изправи се [Яна], загледа се в белите си парти и прималя от ненадейна слабост. Ще остави метлата и ще отиде да седне в градината, на голата земя ще легне. С невянови листа ще наложи пламналото си чело. К. Петканов, СВ, 47-48. Той ютиде тука долу,/ тука долу в либадето./ Там си найде малка мома с бяло пране натваряна,/ с желта китка накичена,/ с желта китка невянова. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 130.

Списък на думите по буква