НЕВЯ̀РВАЩ

НЕВЯ̀РВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не вярва в някого или нещо, не е убеден в истинността, съществуването или осъществяването на нещо. — Майко, успокой се! Знаеш ли, че ти не си познавала детето си? Златни ръце има то, чуваш ли — златни! Тя слушаше невярваща. П. Бобев, ГЮМ, 13-14. Когато водата се юрна в градината и най-невярващите се стъписаха. .. Откак помнеха селяните, за пръв път на това място излизаше вода. Кр. Григоров, Н, 112. Колкото и да се кълнеше, че не се е докосвала до друг мъж, колкото и да плачеше,.. Христо Влаев не ѝ повярва и тъй си остана невярващ за цял живот. Ем. Станев, ИК I и II, 172. Имаше и такива, които не вярваха на Филчовата смърт. Между невярващите бе и Мирчо. К. Петканов, Х, 223.

2. Който изразява съмнение, недоверие, липса на увереност. Та в тебе има сила, необикновена сила!... Чорни трепна, погледна с невярващ поглед комисаря. П. Вежинов, НС, 278. — Няма вече ангария! .. Кюмюрджиите се споглеждаха с невярващи очи. А. Христофоров, А, 285. Васил дори не усети как натисна педалите. Само за миг му се мярна учуденото, невярващо лице на Серафим, после шосето го пое и затрепера под предната гума. А. Мандаджиев, ОШ, 12.

3. Който не е религиозен; безбожен. Невярващ той не беше, но пък и сам не знаеше добре как и в какво да вярва. Й. Йовков, Ж 1945, 191. Удари камбаната. Смъкнаха ковчезите.. И вярващи, и невярващи подеха песента с хрипливи гласове. В. Ченков, ПС, 26.

4. Като същ. невярващ м., невярваща ж, невярващо ср., невярващи мн. Човек, който не е религиозен; безверник, безбожник, неверник, атеист.

Невярващ Тома. Книж. Рядко. Неверен (неверни, неверник) Тома. Невярващи томовци всякога е имало и всякога ще ги има.

Списък на думите по буква