НЕВЯРНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕВЯ̀РНО нареч. В противоречие с истината, без съответствие с действителността. Значи,.., невярно е,.., че "французите, германците и англичаните.. живеят при еднаква економическа организация." П.П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 292. Пресата информира обществеността невярно за станалите събития. // С грешка, с неточност; грешно, погрешно, неточно. Противоп. правилно, точно. Откак ме отмина, то наду свирката си и закара крехко, но невярно една скоклива песен. Т. Влайков, БСК II, 174. Този ден Пенка не бе внимавала в клас — затова бе преписала невярно задачата от черната дъска. П. Бобев, ЗП, 108. Тая песен е записана невярно и без съблюдение нужните поетически особености, които са свойствени на сяка една народна поезия. Знан., 1875, бр. 9, 143.