НЕГАСНЕЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕГА̀СНЕЩ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За огън, пламък, светлина и под. — който не гасне, не угасва; неугасващ, неугасим. Негаснеща светлина.

2. Прен. Поет. За чувство, желание, порив и под. — който е много силен, много траен, който не изчезва, не замира; неугасващ, неугасим, неутолим. Наред с тях [народните песни] народът е създал своя ненадминат хайдушки епос, който е разкривал през най-мрачните дни на черната робия негаснещия порив за свобода. Л. Стоянов, НК, 1958, бр. 9, 1. Като далечни мъждукащи светлинки грееха там простите пориви на майка му и тая никога негаснеща жажда към доброто и правдата, която и селският учител приживе не бе успял да утоли. А. Гуляшки, Л, 35.