НЕГАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕГА̀ЦИЯ, мн. няма, ж. 1. Книж. Отричане, отрицание. — Този Брадлов е арестуван днес като мошеник и обирник,.., той обаче отказва всичко. И за да подкрепи негацията си, уверява, че той е в Париж само от две недели. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 175. Само едно се хвърля в очи при сатирата на поета: нейната сила е в негацията и през тая негация твърде рядко прозира положителен идеал. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 42.

2. Езикозн. Изразяване с помощта на различни езикови средства (лексикални, синтактични, словообразувателни) на информация, че връзката между елементите на изказването не съществува реално; отрицание. В българския език негация може да се изрази чрез частицата "не".

— От лат. negatio през фр. négation или нем. Negation.